Всъщност това, което ние наричаме и знаем като шотландска пола, е
национална мъжка дреха, известна като килт - парче плат, който не е ушит под
формата на пола, а е просто увит около кръста и закрепен с колан.
Важно е да се отбележи, че всеки шотландски клан има свой традиционен цвят, който се преплита в модела на килта. По цвета на шотландската пола може да се определи принадлежността на едно лице към даден клан. В днешно време, тази традиция е почти загубена, но самият килт става все по-популярен. Единствено задължителна остава шарката - прословутото шотландско каре.
Едва ли суровите шотландци са имали таен пресантимант към
дамската мода при избора на този вид дреха. Практичност, обусловена от
особеностите на климата на страната и
нейния релеф са вероятната причина за налагането на тази традиция в облеклото.
Неравният терен, планините, честите дъждове и влага - в тези случаи прилепналите,
мокри панталони биха могли да възпрепятстват придвижването. А килтът дава пълна
свобода при движение. Той ви позволява да се изкачите до най-непристъпните
планинските райони. Когато е мокра, тази дреха изсъхва много по-бързо,
отколкото панталоните, а нощем находчивите шотландците я използвали като
одеяло.
Постепенно ползата на килта била оценена не само от жителите
на планинските райони на Шотландия, но и от останалата част от населението. В
средата на XIX килта натрупва неочаквана популярност сред шотландските
благородници и интелигенция. След това се възприема от всички останали, дори и
от живеещите в чужбина.
Килтът може да бъде "голям" и "малък".
Малкият килт е в действителност това, което ние наричаме шотландска пола -
тъканта, увиваща се около бедрата. Големият килт е много по-голямо платно,
което можете да започне от врата и да стигне до петите.
И най-важното - по традиция и двата вида не включват носенето на бельо - когато е възникнал килтът, бельото не е съществувало в облеклото.
