Унгарски учени твърдят, че пещерите от лабиринта на Буда са били обитавани от древни хора още през палеолита. През Средновековието пещерите са били използвани от предприемчиви унгарци като изби, складове и винарски изби, а някои с богато въображение, са изграждали там лични подземия. Екскурзоводите обичат да казват, че в онези дни почти всеки жител на хълма Буда е имал лична малка пещера, която е използвал.
През 30-те години на XX век там е имало подземна военна болница, а по време на Втората световна война лабиринта на Буда е бил използван в интерес на германския гарнизон. Говори се, че по времето на социализма тогавашното унгарско ръководство построило тук няколко укрепени бетонни бункера. През 1996-1997г лабиринтът е претърпял мащабна реконструкция – от него са се опитали да премахнат всички съвременни артефакти и да го приведат почти до оригиналния му вид, осветлението обаче е оставено.
Входът на лабиринта на Буда се намира в почти незабележима къща на улица Úri utca, 9. От входа стълбите рязко се спускат надолу и свършват в подземно кафене с гише за билети. Купувате билет и влизате в подземието. Извиващите се, сложни коридори ви водят в малки стаи, осветени само от приглушени светлини. Дизайнът на стаите е разнообразен. Могат да се видят скални рисунки и каменни статуи, и варовикови скулптури на унгарски национални герои, и герои от приказките, и модернизирани инсталации на древни легенди. Има и предполагаем археологически музей, в който в ледени кубчета са замразени или мобилен телефон, или радио касета 50-те, или нещо друго.
Понякога звукът на метроном или средновековна музика започва да се разнася из тесните коридори, което също оставя своя отпечатък върху възприемането на цялата подземна атракция. Най-интересното започва в 18 часа: централното осветление в лабиринта се изключва, а туристите обикалят в него само с керосинови лампи в ръце. Пълно потапяне в Средновековието.
В лабиринта има едно много интересно място – фонтана Матиас. Това е източникът на истинско сухо червено вино. Излива се непрекъснато от красиви кранове на тънка струя. И въпреки че близо до тази чешма има табела, че това вино не е предназначено за пиене, много туристи идват с чашите си и опитват това уж „непиещо“ се вино. Все още никой не е умрял.
За съжаление през юли 2011 г. това прекрасно място беше затворено за неопределено време за посетители. Нещо като искане на Унгарския комитет за защита на природата.