През 1912-та, след полета на българския военен самолет „Албатрос” над турските позиции и Одрин, поручик Радул Милков се завръща като първия летец в света, извършил боен полет и хвърлил бомби над противника. Неговото аеропланно отделение край Свиленград, на което е командир, включва храбри и готови за саможертва български орли офицери, редници, доброволци, авиомеханици.
Славата на българската авиационна мощ, която започва от Одринската епопея, е свързана неразривно с името на летеца подполковник Радул Милков.
Той е командир с вродено хладнокръвие и безстрашие, със завладяващо умение да командва и вдъхновява подчинените си с личен пример. Радул Милков завършва 26-и випуск на Военното на Н. В. училище през септември 1906, а през 1912, след конкурс, постига заветната си мечта заминава на обучение за летателна правоспособност. С отличен успех полага пилотски изпит, получава знака за правоспособност (бревета) на Германския императорски авиоклуб. С обявяването на Балканската война е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение на летището край Свиленград. Одринската епопея започва с пристигането на поручик Радул Милков от Берлин, за да поеме частта си на готовото вече летище. Рано сутринта, на 15 октомври, с влак пристигат първите пратки български самолети. Всички заедно разтоварват сандъците с крилете на славата за българските орли и сглобяват с техническа вещина и по усет първия български „Албатрос”.
Командирът лично полита в небесата, за да изпробва мотора. . . На слизане от самолета той взема непоколебимо решение с техническите възможности на редник Стоян Терзийски и с неговия фотоапарат е възможно изпълнението на неподозирана бойна задача. „Албатрос” отново полита, но този път на борда са двама командир и редник, с цел аерофоторазузнаване над турските позиции и укрепления. Височината на полета е пределно ниска и обходът е съвсем кратък за да се пести време и рискът да е по-малък.
Вечерта няколко мокри снимки вече са готови, но все пак ветровитото и облачно време, сумракът на залеза, си казват думата. На другата сутрин командирът и редникът посрещат първите лъчи на слънцето отново над турските позиции. На 16 октомври 1912 сутринта са готови нови мокри снимки този път превъзходни като качество. Пак на 16 октомври 1912, към 9 часа сутринта, на летището пристига генерал-майор Симеон Янков, поздравява поручик Милков и му възлага задачата за разузнаване на противника.
Поручик Таракчиев, балонист, изявява желание също да лети. Двамата се качват на самолета, вземат и бомби. За поручик Радул Милков разузнаването вече е сторено, по-важната цел е да се бомбардира противника. Два часа по-късно, след победния полет на „Султан Селим”, джамията с четирите минарета, от която легендарният майстор Манол потърси свободата, из лазурната шир, със собствените си криле и хвърлените бомби над гара Караагач, на летището са посрещнати с неописуема радост първият боен летец в света поручик Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев. Между посрещачите е и първият аерофотограф за разузнаване в световната бойна история редник Стоян Терзийски.
Автор: Вяра Дянкова, "Нова зора", zora-news.com
За въпроси и предложения, моля, в коментарите. Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Славата на българската авиационна мощ, която започва от Одринската епопея, е свързана неразривно с името на летеца подполковник Радул Милков.
Той е командир с вродено хладнокръвие и безстрашие, със завладяващо умение да командва и вдъхновява подчинените си с личен пример. Радул Милков завършва 26-и випуск на Военното на Н. В. училище през септември 1906, а през 1912, след конкурс, постига заветната си мечта заминава на обучение за летателна правоспособност. С отличен успех полага пилотски изпит, получава знака за правоспособност (бревета) на Германския императорски авиоклуб. С обявяването на Балканската война е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение на летището край Свиленград. Одринската епопея започва с пристигането на поручик Радул Милков от Берлин, за да поеме частта си на готовото вече летище. Рано сутринта, на 15 октомври, с влак пристигат първите пратки български самолети. Всички заедно разтоварват сандъците с крилете на славата за българските орли и сглобяват с техническа вещина и по усет първия български „Албатрос”.
Командирът лично полита в небесата, за да изпробва мотора. . . На слизане от самолета той взема непоколебимо решение с техническите възможности на редник Стоян Терзийски и с неговия фотоапарат е възможно изпълнението на неподозирана бойна задача. „Албатрос” отново полита, но този път на борда са двама командир и редник, с цел аерофоторазузнаване над турските позиции и укрепления. Височината на полета е пределно ниска и обходът е съвсем кратък за да се пести време и рискът да е по-малък.
Вечерта няколко мокри снимки вече са готови, но все пак ветровитото и облачно време, сумракът на залеза, си казват думата. На другата сутрин командирът и редникът посрещат първите лъчи на слънцето отново над турските позиции. На 16 октомври 1912 сутринта са готови нови мокри снимки този път превъзходни като качество. Пак на 16 октомври 1912, към 9 часа сутринта, на летището пристига генерал-майор Симеон Янков, поздравява поручик Милков и му възлага задачата за разузнаване на противника.
Поручик Таракчиев, балонист, изявява желание също да лети. Двамата се качват на самолета, вземат и бомби. За поручик Радул Милков разузнаването вече е сторено, по-важната цел е да се бомбардира противника. Два часа по-късно, след победния полет на „Султан Селим”, джамията с четирите минарета, от която легендарният майстор Манол потърси свободата, из лазурната шир, със собствените си криле и хвърлените бомби над гара Караагач, на летището са посрещнати с неописуема радост първият боен летец в света поручик Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев. Между посрещачите е и първият аерофотограф за разузнаване в световната бойна история редник Стоян Терзийски.
Автор: Вяра Дянкова, "Нова зора", zora-news.com
За въпроси и предложения, моля, в коментарите. Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
