Според някои изследователи той бил от славянски произход - поради тази причина името му не намерило място в Именника на българските ханове. Знаем, че Сабин бил зет на хан Кормисош, тоест, с възцаряването му властта отново преминала към рода Вокил, но вече по женска линия.
Сабин изразявал настроенията на онази част от българското общество, което било склонно да поддържа мирни отношения с Византия. Щом завзел властта, той „отправил пратеници при императора, чрез които най-настойчиво молел за мир“. Отначало мирните преговори се водели в тайна, но когато истината излязла наяве, настанало брожение. Свикан бил народен събор (в него участвувал „въоръженият народ“), който да се произнесе по въпроса за войната и мира. Надделяло мнението за борба докрай срещу Византия. Съборът се обявил открито и срещу политиката на хан Сабин и му отправил обвинението: „Чрез теб България ще бъде поробена от ромеите“. Сабин трябвало да спасява живота си с бягство - през Месемврия той се добрал до Константинопол.
Император Константин V приел беглеца и се погрижил своевременно за семейството му - доверени хора били изпратени в България и не след дълго сполучили да прехвърлят близките на Сабин през границата.
Няколко години по-късно император Константин V все още разчитал, че чрез Сабин е в състояние да влияе върху работите в България - когато през 768 г. българският хан Паган пристигнал в Константинопол, Сабин стоял редом с византийския император. На преговорите Константин V напразно укорявал българските първенци за омразата им към Сабин. Укорите на византийския император свидетелствуват най-добре за чувствата на българите спрямо византийското протеже.
Екс-ханът на българите Сабин останал завинаги във Византия, където преживял последните си дни в празни мечти да се върне отново на българския престол.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Сабин изразявал настроенията на онази част от българското общество, което било склонно да поддържа мирни отношения с Византия. Щом завзел властта, той „отправил пратеници при императора, чрез които най-настойчиво молел за мир“. Отначало мирните преговори се водели в тайна, но когато истината излязла наяве, настанало брожение. Свикан бил народен събор (в него участвувал „въоръженият народ“), който да се произнесе по въпроса за войната и мира. Надделяло мнението за борба докрай срещу Византия. Съборът се обявил открито и срещу политиката на хан Сабин и му отправил обвинението: „Чрез теб България ще бъде поробена от ромеите“. Сабин трябвало да спасява живота си с бягство - през Месемврия той се добрал до Константинопол.
Император Константин V приел беглеца и се погрижил своевременно за семейството му - доверени хора били изпратени в България и не след дълго сполучили да прехвърлят близките на Сабин през границата.
Няколко години по-късно император Константин V все още разчитал, че чрез Сабин е в състояние да влияе върху работите в България - когато през 768 г. българският хан Паган пристигнал в Константинопол, Сабин стоял редом с византийския император. На преговорите Константин V напразно укорявал българските първенци за омразата им към Сабин. Укорите на византийския император свидетелствуват най-добре за чувствата на българите спрямо византийското протеже.
Екс-ханът на българите Сабин останал завинаги във Византия, където преживял последните си дни в празни мечти да се върне отново на българския престол.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
