Имам моменти, в които искам да съм сама на Остров. Това, което искам е да съм без никого, без нищо.... Пак съм на зигзаг...Разбирате, че искам да избягам от всичко около мен. От личности, от хора без личност, от безмислени думи, от нелепи събития... Но какво е това място, на което искам да бъда?
Пространството на Острова има две лица. От една страна, Островът е абсолютната затвореност и самодостатъчност. Земя, не подлежаща на разширяване, с непроменими граници, хранеща сама себе си, изяждаща сама себе си. От друга, Островът е и абсолютната отвореност – всеки негов предел е път към всичко. Понт и Път произхожда от един и същ индоевропейски корен. Латинското pons – също. Море, път, мост.
Мостът е нещо, което свързва несвързаните и неграничещите по природа неща. Островът е пространство, което, противно на геометрията, граничи с всичко.
Тогава има ли смисъл това, което искам?
Пространството на Острова има две лица. От една страна, Островът е абсолютната затвореност и самодостатъчност. Земя, не подлежаща на разширяване, с непроменими граници, хранеща сама себе си, изяждаща сама себе си. От друга, Островът е и абсолютната отвореност – всеки негов предел е път към всичко. Понт и Път произхожда от един и същ индоевропейски корен. Латинското pons – също. Море, път, мост.
Мостът е нещо, което свързва несвързаните и неграничещите по природа неща. Островът е пространство, което, противно на геометрията, граничи с всичко.
Тогава има ли смисъл това, което искам?