Днешният Банско е на мястото на селище, което е обитавано последователно от траки, римляни, византийци и славяни. Историята на града е забулена далеч назад във вековете. Останките, намиращи се в землището на града, свидетелстват за няколко исторически епохи. Това са от антични крепости, тракийски гробни могили, църкви и параклиси. В близост до Старото градище са разкрити тракийски надгробни могили. В местността Доброкьовица, в откритото погребение от ІІ век, са намерени остатъци от лекарствени препарати, комплект бронзови медицински инструменти и други. Предполага се, че средновековното селище е било в местността Света Троица. На юг от Банско са останките от еднокорабни църкви “Св. Георги” и “Св. Илия” – паметници на културата от късното средновековие.
Банско се обособява като селище през ІХ-Х век от групирането на няколко махали. Под името Баниска се споменава в средата на ХVІ век в османски регистър на овцевъдите джелепкешаните. До ХVIII век банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. По река Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и др. Произведените дърводелски, кожарски и железарски стоки имат просторен пазар по Беломорието, в Серско и Драмско. Конски кервани докарват обратно памук, риба, тютюн, маслини, необработени и обработени кожи. Предприемчивите банскалии разкриват търговски кантори в Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия и Лондон.
Банско става възрожденски търговски и занаятчийски център. Големи родове се замогват и пренасят културата от други страни в България, като изпращат децата си да учат в чужбина. Съприкосновението с богатата европейска култура повлиява благоприятно на духовния напредък на банскалии. Битът на хората се подобрява, строят се здрави каменни къщи на два ката, крепости с високи зидове с тежки масивни порти, със стрехи от черна мура. Този архитектурен стил достига пълен разцвет през Възраждането. Обширните стаи са изписани с разноцветни рисунки със светски и религиозни сюжети, таваните са резбовани. Най-известните къщи - Хадживълчовата, Хаджирусковата и Веляновата, са защитени с вътрешни скривалища (скриовници) и бойници.
Функционално избистрена композиция и богата художествена украса характеризират Сирлещовата, Тодевата, Буйновата, Загорчината, Джиджевите, Златевите, Коювите, Стефановите къщи...Зад дебелите стени протича животът на многобройна челяд, смущаван от време на време от съзаклятнически срещи на брадати четници и войводи. На една такава среща през 1896 в Сирлещовата къща Гоце Делчев – тогава главен учител в Банско, основава революционен комитет на ВМОРО с председател Димитър Тодев. На 5 септември 1903 в града е проведен конгрес на дейците от Разложка околия на Серския революционен окръг за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. В него участват около 300 души от Банско, организирани в шест чети под ръководството на Борис Голев, Радон Тодев, Тасе Фурнаджиев, Милуш Колчагов, Костадин Колчагов и Саве Мехомийски. След разгрома на въстанието част от населението бяга в освободена България. На 5 октомври 1912 град Банско е освободен от османско иго. Това е денят на обявяването на Балканската война.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Банско се обособява като селище през ІХ-Х век от групирането на няколко махали. Под името Баниска се споменава в средата на ХVІ век в османски регистър на овцевъдите джелепкешаните. До ХVIII век банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. По река Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и др. Произведените дърводелски, кожарски и железарски стоки имат просторен пазар по Беломорието, в Серско и Драмско. Конски кервани докарват обратно памук, риба, тютюн, маслини, необработени и обработени кожи. Предприемчивите банскалии разкриват търговски кантори в Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия и Лондон.
Банско става възрожденски търговски и занаятчийски център. Големи родове се замогват и пренасят културата от други страни в България, като изпращат децата си да учат в чужбина. Съприкосновението с богатата европейска култура повлиява благоприятно на духовния напредък на банскалии. Битът на хората се подобрява, строят се здрави каменни къщи на два ката, крепости с високи зидове с тежки масивни порти, със стрехи от черна мура. Този архитектурен стил достига пълен разцвет през Възраждането. Обширните стаи са изписани с разноцветни рисунки със светски и религиозни сюжети, таваните са резбовани. Най-известните къщи - Хадживълчовата, Хаджирусковата и Веляновата, са защитени с вътрешни скривалища (скриовници) и бойници.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
