Краят на 14-ти век. Българското царство е застрашено от турските нашественици. На българския престол в Търново е цар Иван Шишман. Неговият баща, Иван Александър, е проявил недалновидност, като е разделил царството между синовете си. Пренебрегнатият по-стар брат, обзет от ненавист към него, не вижда надвисналата над царството опасност. За да избегне катастрофата, Иван Шишман е готов на компромиси. Той става васал на султан Мурад и му дава за жена сестра си. Тази жертва не спасява държавата.
По време на царуването на Иван Шишман се провежда битката при Черномен (26-ти септември 1371), в която обединените християнски войски претърпяват разгром от османските турци. Веднага след това султан Мурад I насочва ордите си към България и цар Иван Шишман бива принуден да отстъпи зад Стара планина в Северна България.
През 1393 огромни пълчища от нашественици, водени от самия султан, обсаждат престолния град Търново. След три месеца столицата е превзета. Иван Шишман се оттегля и се брани в последната си крепост в Никопол. Смята се, че падането на Търново е краят на българската държава, макар че смъртта на цар Иван Шишман е две години по-късно.
Едва ли има владетел от средновековната ни история, чието име да е вплетено в толкова много легенди и предания, както е с цар Иван Шишман.
Край Самоков стърчат руините на „Шишманово кале”, в подножието на „Шишманов връх”. Сред хората от околните села се разказват приказки и легенди свързани с цар Иван Шишман и неговите последни дни. Повечето извори, местности, проходи, и върхове в този район носят имена свързени с Шишман. Според преданията на това място цар Шишман се е изправил за последна битка с турците. В разгорелия се бой му била отрязана главата, но тъй като бил с изключително здраво телосложение продължил да се движи напред още няколко метра, като размахвал меча.
Името на софийското село Кокаляне, според местните предания, е във връзка със сраженията на Шишман с турците и „кокалите” на избитите му войници.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
По време на царуването на Иван Шишман се провежда битката при Черномен (26-ти септември 1371), в която обединените християнски войски претърпяват разгром от османските турци. Веднага след това султан Мурад I насочва ордите си към България и цар Иван Шишман бива принуден да отстъпи зад Стара планина в Северна България.
През 1393 огромни пълчища от нашественици, водени от самия султан, обсаждат престолния град Търново. След три месеца столицата е превзета. Иван Шишман се оттегля и се брани в последната си крепост в Никопол. Смята се, че падането на Търново е краят на българската държава, макар че смъртта на цар Иван Шишман е две години по-късно.
Едва ли има владетел от средновековната ни история, чието име да е вплетено в толкова много легенди и предания, както е с цар Иван Шишман.
Край Самоков стърчат руините на „Шишманово кале”, в подножието на „Шишманов връх”. Сред хората от околните села се разказват приказки и легенди свързани с цар Иван Шишман и неговите последни дни. Повечето извори, местности, проходи, и върхове в този район носят имена свързени с Шишман. Според преданията на това място цар Шишман се е изправил за последна битка с турците. В разгорелия се бой му била отрязана главата, но тъй като бил с изключително здраво телосложение продължил да се движи напред още няколко метра, като размахвал меча.
Името на софийското село Кокаляне, според местните предания, е във връзка със сраженията на Шишман с турците и „кокалите” на избитите му войници.
 |
in English |
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
