Стефан Николов Стамболов (12-ти Февруари, 1854, Велико Търново - 18 юли 1895, София) - български революционер, политик, поет и писател. Български премиер (1888-1894). В историографското си есе "Строителите на съвременна България" публицистът Симеон Радев характеризира Стамболов като един от най-ярките и най-видните български държавници.
Учи в Одеса, в теологичната семинария, която не завършва.
Заедно с поета Христо Ботев публикуват стихосбирката "Песни и стихотворения".
Стамболов е член и един от лидерите на Българския Таен Революционен Централен Комитет (БТРЦК). Той взима активно участие в националноосвободителната борба на българския народ срещу турското робство – в Стара Загора (1875) и Априлското въстание (1876).
През 1884-1885 е председател на Народното събрание. През 1886 се включва в правителството на Петко Каравелов.
След русофилския преврат срещу българския княз Александър Батенберг през август 1886, Стамболов организира контра преврат и призовава Батенберг към завръщане. След абдикацията на Батенберг от българския престол ръководи регентския съвет.
В 1886-1887 е лидер на Национал либералната партия (т.н. Стамболовисти). В годините 1887-1894 - е начело на правителството. Той укрепва младата българска държава и предоставя пълна подкрепа на княз Фердинанд I на престола. Тогава е обвиняван за използване на авторитарни методи.
През май 1894 заплашва княза, че ще се оттегли от поста министър-председател. Фердинанд I приема оставката. Стамболов остава в опозиция.
На 15 юли 1895 македонски наемници направили опит за покушение срещу Стамболов, в който той е сериозно ранен. Лекарите се опитват да спасят ранените му ръце, но ги ампутират и след три дни Стамболов умира. Причината за убийството е отмъщение за смъртта на майор Коста Паница, който е екзекутиран през 1890 г., обвинен в заговор за убийство на Фердинанд I. Атаката срещу Стамболов е направена два дни преди приемането на българската делегация от Николай II в Санкт Петербург с цел нормализиране на руско-българските отношения.
Европейските медии от това време пишат, че Стамболов е бил убит от агенти на княза.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Учи в Одеса, в теологичната семинария, която не завършва.
Заедно с поета Христо Ботев публикуват стихосбирката "Песни и стихотворения".
Стамболов е член и един от лидерите на Българския Таен Революционен Централен Комитет (БТРЦК). Той взима активно участие в националноосвободителната борба на българския народ срещу турското робство – в Стара Загора (1875) и Априлското въстание (1876).
През 1884-1885 е председател на Народното събрание. През 1886 се включва в правителството на Петко Каравелов.
След русофилския преврат срещу българския княз Александър Батенберг през август 1886, Стамболов организира контра преврат и призовава Батенберг към завръщане. След абдикацията на Батенберг от българския престол ръководи регентския съвет.
В 1886-1887 е лидер на Национал либералната партия (т.н. Стамболовисти). В годините 1887-1894 - е начело на правителството. Той укрепва младата българска държава и предоставя пълна подкрепа на княз Фердинанд I на престола. Тогава е обвиняван за използване на авторитарни методи.
През май 1894 заплашва княза, че ще се оттегли от поста министър-председател. Фердинанд I приема оставката. Стамболов остава в опозиция.
На 15 юли 1895 македонски наемници направили опит за покушение срещу Стамболов, в който той е сериозно ранен. Лекарите се опитват да спасят ранените му ръце, но ги ампутират и след три дни Стамболов умира. Причината за убийството е отмъщение за смъртта на майор Коста Паница, който е екзекутиран през 1890 г., обвинен в заговор за убийство на Фердинанд I. Атаката срещу Стамболов е направена два дни преди приемането на българската делегация от Николай II в Санкт Петербург с цел нормализиране на руско-българските отношения.
Европейските медии от това време пишат, че Стамболов е бил убит от агенти на княза.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
