Признанието идва бързо, а възхода на Гена Димитрова към върха на славата продължава. През осемдесетте години, за правото да привлекат актрисата вече се борят всички най-добри оперни театри в света. Тя пее на най-добрите сцени в Париж и Рим, Буенос Айрес и Берлин, Москва и Виена и, разбира се, София. Всеки град, всеки фестивал, всички звукозаписни фирми считат за чест нейното участието в представления, концерти и записи. Сред нейните партньори на сцената са най-добрите артисти на нашето време, като Борис Христов и Николай Гяуров, Ирина Архипова, Пласидо Доминго, Фьоренца Косото, Хосе Карерас. Тя получава най-големите награди, които се присъждат само на истинските звезди на оперния небосклон. Световната преса е пълна с гръмки заглавия и възторжени епитети - "Най-добрата Турандот на нашето време", "Истинската наследница на Мария Калас". Взискателната и темпераментна италианска публика е склонна да дарява любимите изпълнители с прозвища - епитети. След изпълнението на Гена Димитрова като Джизелда ( в "Ломбардци" от Верди) на сцената на "Ла Скала", я нарекли със титлата "Несравнимата".
За такова единодушни възторзи има всички основания. По мнението на актрисата обаче, тя има не много богат репертоар - общо около 25 роли. Но в която и да е от тях българската певицата трудно може да намери съперница, дори и сред най-известните си колегите. Леонора в "Трубадур", Елизабет в "Дон Карлос", Абигайл в "Набуко", Елвира в "Ернани", Амелия от "Симон Боканегра", лейди Макбет в "Макбет", Дездемона в "Отело", Леонора в "Силата на съдбата" и най-накрая, Аида и Амнерис (да, точно така) - нима това не е невероятна по ширина панорама на Вердиевиете героините?! А сред най-големите постижения на Гена Димитрова са и ролята на Тоска в операта на Пучини, Сантуца, Джоконда в едноименната опера от Понкели, Мадалена в "Андре Шение" от Джордано, Мини в "Момичето от Запада", Ан Болейн в операта от Доницети, Норма на Белини. Да добавим към този списък още и участията в изпълнението на много вокално-симфонични произведения, включително Реквием на Верди и Четиринадесета симфония на Шостакович.
Какво е важното в изкуството на Гена Димитрова, какво й носи толкова неизменен и пълен успех? На първо място, мисля, уникалната хармония между всички компоненти на вокалното и сценичното майсторство, мощен, царствен, богат във всички диапазони глас с брилянтни "върхове" и дълбоки "низини", съвършенство на безупречната техника, ювелирна изпипани детайли, драматизъм и лиризъм, и плюс всичко това - поразително вникване в стила на музиката на големите майстори, особено на музиката белканто.
На върха на своята кариера Гена Димитрова не считаше себе си за непогрешима "звезда", а напротив, беше винаги самокритична, реалистична.
Умира през 2005, на 11 юни в Милано, Италия.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
За такова единодушни възторзи има всички основания. По мнението на актрисата обаче, тя има не много богат репертоар - общо около 25 роли. Но в която и да е от тях българската певицата трудно може да намери съперница, дори и сред най-известните си колегите. Леонора в "Трубадур", Елизабет в "Дон Карлос", Абигайл в "Набуко", Елвира в "Ернани", Амелия от "Симон Боканегра", лейди Макбет в "Макбет", Дездемона в "Отело", Леонора в "Силата на съдбата" и най-накрая, Аида и Амнерис (да, точно така) - нима това не е невероятна по ширина панорама на Вердиевиете героините?! А сред най-големите постижения на Гена Димитрова са и ролята на Тоска в операта на Пучини, Сантуца, Джоконда в едноименната опера от Понкели, Мадалена в "Андре Шение" от Джордано, Мини в "Момичето от Запада", Ан Болейн в операта от Доницети, Норма на Белини. Да добавим към този списък още и участията в изпълнението на много вокално-симфонични произведения, включително Реквием на Верди и Четиринадесета симфония на Шостакович.
Какво е важното в изкуството на Гена Димитрова, какво й носи толкова неизменен и пълен успех? На първо място, мисля, уникалната хармония между всички компоненти на вокалното и сценичното майсторство, мощен, царствен, богат във всички диапазони глас с брилянтни "върхове" и дълбоки "низини", съвършенство на безупречната техника, ювелирна изпипани детайли, драматизъм и лиризъм, и плюс всичко това - поразително вникване в стила на музиката на големите майстори, особено на музиката белканто.
На върха на своята кариера Гена Димитрова не считаше себе си за непогрешима "звезда", а напротив, беше винаги самокритична, реалистична.
Умира през 2005, на 11 юни в Милано, Италия.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
