Тази история я знам от мой приятел. Тя е от семейство на певци, по едно време отговаряше за музикална библиотека и от пеене разбира перфектно. Беше някъде в началото на осемдесетте години. Тя донесе на плочата, където български хор изпълнява православни песнопения. Оттогава у мен се събуди интерес в църковната музика. Двадесет години по-късно, между стените на храма, научих тази история за Борис Христов.
Името на Борис Христов не е толкова известно на всеки любител на операта, както е известно името на по-младия му сънародник Николай Гяуров. В света Борис Христов, известен като „българския Шаляпин“, няма равен в мащаба на творческия си талант. Най-талантлив и активен представител на творчеството на Мусоргски, ненадминат изпълнител на руския камерен репертоар, Борис Христов отдавна е непознат в собствената си страна. Тази статия е израз на почит към човек, чийто принос към руската култура е огромно и чието име е неизвестно също и за повечето руснаци.
Борис Христов е роден на 18 май през 1914 в Пловдив, България. Над тази земя витае духът на Орфей, който, според легендата, е роден в Тракия (съвременна Южна България). Много отдавна водите на река Хебра погълнали свещената лютня на певеца, убит от вакханките. Минали стотици години, на мястото на траките дошли други народи, реката има славянското име Марица, но на земята, през която тя тече, редовно се раждат нови Орфей. България държи абсолютен световен рекорд по броя на оперни звезди на глава от населението. Бащата и дядото на Борис Христов, които са любители музиканти, събрали приятели и изпълнявали песни, а майка му, вселила в сина си любов към руския език и история. По този начин Борис Христов се явява "славянин на квадрат".
В своето детство Борис Христов пеел в църква и любовта към православната литургия той носел до края на живота си. Най-добрите записи на богослужебните песнопения с негово участие бяха направени в България през 70-те години, когато артистичната кариера на певеца е на залязване. Въпреки че тембърът на този красив глас вече е леко намалял, неговата възвишеност, в най-висшия смисъл, станала все по- яръка. Това е именно молитва, а не "литургично пеене".
Съдбата на Борис Христов е мистично свързана с две короновани личности, негови съименници. Едната от тях е последния български цар Борис III, който като чул талантливия певец на концерт, го изпраща да учи в Италия. Втората е Борис Годунов. Именно в тази роля Борис Христов станал достоен наследник на Фьодор Шаляпин и подарил отново на западния зрител руската опера в цялата й сила и дълбочина.
Обичат да наричат Борис Христов "българския Шаляпин". Въпреки, че противниците му го наричат "шаляпински имитатор". Но това би било равно на това, да обвиняваме инженер, за неговите конструкторски решения. Наистина, Шаляпин открил нова ера във вокалното изкуство и да се пее, както се е пяло "до нашата ера", особено за бас, е просто невъзможно. В допълнение, героят на нашата статия е имал голям късмет да бъде на концертите на Шаляпин в София. И ние имаме пълното право да говорим за живата приемственост между поколенията. Борис Христов е един от малкото, който успял да се измъкне от сянката на големия си предшественик и да създаде свой собствен, неповторим и изпълнителски език в синтеза на две певчески школи - руската и италианската. Комбинацията от чистокръвното белканто с голямата сърдечност на славянската интонация създава специален чар на този глас.
Богатата палитра на интонации, съчетана с таланта на драматичен актьор и балканския темперамент дава на гласа му такава образност, пред която всичко бледнее. Борис Христов има безупречно чувство за стил.
Наскоро България и Италия отпразнуваха 100-годишнината на певеца. Неговото име продължава да служи на хората.
В Рим работи Българска Музикална Академия, която той основава. Фондът "Борис Христов" помага не само на талантливи музиканти, но и на лекари - кардиолози.
В България ежегодно се провежда международен конкурс за млади оперни певци, носещ неговото име.
А гласът, надживял собственика си, все още е така пленителен.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Името на Борис Христов не е толкова известно на всеки любител на операта, както е известно името на по-младия му сънародник Николай Гяуров. В света Борис Христов, известен като „българския Шаляпин“, няма равен в мащаба на творческия си талант. Най-талантлив и активен представител на творчеството на Мусоргски, ненадминат изпълнител на руския камерен репертоар, Борис Христов отдавна е непознат в собствената си страна. Тази статия е израз на почит към човек, чийто принос към руската култура е огромно и чието име е неизвестно също и за повечето руснаци.
Борис Христов е роден на 18 май през 1914 в Пловдив, България. Над тази земя витае духът на Орфей, който, според легендата, е роден в Тракия (съвременна Южна България). Много отдавна водите на река Хебра погълнали свещената лютня на певеца, убит от вакханките. Минали стотици години, на мястото на траките дошли други народи, реката има славянското име Марица, но на земята, през която тя тече, редовно се раждат нови Орфей. България държи абсолютен световен рекорд по броя на оперни звезди на глава от населението. Бащата и дядото на Борис Христов, които са любители музиканти, събрали приятели и изпълнявали песни, а майка му, вселила в сина си любов към руския език и история. По този начин Борис Христов се явява "славянин на квадрат".
В своето детство Борис Христов пеел в църква и любовта към православната литургия той носел до края на живота си. Най-добрите записи на богослужебните песнопения с негово участие бяха направени в България през 70-те години, когато артистичната кариера на певеца е на залязване. Въпреки че тембърът на този красив глас вече е леко намалял, неговата възвишеност, в най-висшия смисъл, станала все по- яръка. Това е именно молитва, а не "литургично пеене".
Съдбата на Борис Христов е мистично свързана с две короновани личности, негови съименници. Едната от тях е последния български цар Борис III, който като чул талантливия певец на концерт, го изпраща да учи в Италия. Втората е Борис Годунов. Именно в тази роля Борис Христов станал достоен наследник на Фьодор Шаляпин и подарил отново на западния зрител руската опера в цялата й сила и дълбочина.
Обичат да наричат Борис Христов "българския Шаляпин". Въпреки, че противниците му го наричат "шаляпински имитатор". Но това би било равно на това, да обвиняваме инженер, за неговите конструкторски решения. Наистина, Шаляпин открил нова ера във вокалното изкуство и да се пее, както се е пяло "до нашата ера", особено за бас, е просто невъзможно. В допълнение, героят на нашата статия е имал голям късмет да бъде на концертите на Шаляпин в София. И ние имаме пълното право да говорим за живата приемственост между поколенията. Борис Христов е един от малкото, който успял да се измъкне от сянката на големия си предшественик и да създаде свой собствен, неповторим и изпълнителски език в синтеза на две певчески школи - руската и италианската. Комбинацията от чистокръвното белканто с голямата сърдечност на славянската интонация създава специален чар на този глас.
Богатата палитра на интонации, съчетана с таланта на драматичен актьор и балканския темперамент дава на гласа му такава образност, пред която всичко бледнее. Борис Христов има безупречно чувство за стил.
Наскоро България и Италия отпразнуваха 100-годишнината на певеца. Неговото име продължава да служи на хората.
В Рим работи Българска Музикална Академия, която той основава. Фондът "Борис Христов" помага не само на талантливи музиканти, но и на лекари - кардиолози.
В България ежегодно се провежда международен конкурс за млади оперни певци, носещ неговото име.
А гласът, надживял собственика си, все още е така пленителен.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
