Ще ви разкажа за бактерията, благодарение на която България е известна в света за производството на кисело мляко. Факти! Дължим това откритие на Стамен Григоров, български лекар.
Лактобацилус булгарикус е грам-положителна бактерия, имаща формата на пръчица. Не е подвижна и не образува спори. Той се счита за ацидофилна, тъй като изисква ниско рН (около 5.4-4.6), тоест, висока киселинност, за да расте ефективно.
Бактерията има сложни хранителни изисквания. Лактобацилус булгарикус често се използва заедно с Стрептококус Термофилус за получаване на кисело мляко. Двата вида работят в синергия, общо, тоест, първата произвежда аминокиселини от млечните протеини, които след това се използват от втората. И двата вида произвеждат млечна киселина, която придава на киселото мляко тръпчив вкус и действа като консервант. Ниското рН също частично коагулира млечните белтъци, като казеина, в резултат на което се дължи плътността на киселото мляко. Докато млякото ферментира, Лактобацилус булгарикус произвежда ацеталдехид, един от основните компоненти, които придават на киселото мляко аромат.
Полезно е за страдащите от непоносимост към лактоза, в чиято храносмилателната системи липсват ензими за разграждането на лактозата до прости захари.
Някои от най-големите вносители на Лактобацилус булгарикус са Япония, САЩ и ЕС.
Изследванията на Иля Мечников в института Луи Пастьор, Франция, доказват, че населението в Югоизточна Европа и руските степи, което ежедневно консумира мляко ферментирало с млечнокисели бактерии, живее сравнително по-дълго от други популации. Въз основа на тези данни Мечников предлага консумацията на ферментирало мляко, след която в червата безвредните млечнокисели бактерии увеличават чревната киселинност и потискат растежа на протеолитични бактерии.
Благодарим на България за това световно важно и полезно за живота на хората в света откритие!
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Лактобацилус булгарикус е грам-положителна бактерия, имаща формата на пръчица. Не е подвижна и не образува спори. Той се счита за ацидофилна, тъй като изисква ниско рН (около 5.4-4.6), тоест, висока киселинност, за да расте ефективно.
Бактерията има сложни хранителни изисквания. Лактобацилус булгарикус често се използва заедно с Стрептококус Термофилус за получаване на кисело мляко. Двата вида работят в синергия, общо, тоест, първата произвежда аминокиселини от млечните протеини, които след това се използват от втората. И двата вида произвеждат млечна киселина, която придава на киселото мляко тръпчив вкус и действа като консервант. Ниското рН също частично коагулира млечните белтъци, като казеина, в резултат на което се дължи плътността на киселото мляко. Докато млякото ферментира, Лактобацилус булгарикус произвежда ацеталдехид, един от основните компоненти, които придават на киселото мляко аромат.
Полезно е за страдащите от непоносимост към лактоза, в чиято храносмилателната системи липсват ензими за разграждането на лактозата до прости захари.
Някои от най-големите вносители на Лактобацилус булгарикус са Япония, САЩ и ЕС.
Изследванията на Иля Мечников в института Луи Пастьор, Франция, доказват, че населението в Югоизточна Европа и руските степи, което ежедневно консумира мляко ферментирало с млечнокисели бактерии, живее сравнително по-дълго от други популации. Въз основа на тези данни Мечников предлага консумацията на ферментирало мляко, след която в червата безвредните млечнокисели бактерии увеличават чревната киселинност и потискат растежа на протеолитични бактерии.
Благодарим на България за това световно важно и полезно за живота на хората в света откритие!
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
