Пантеонът на Георги Сава Раковски и Музеят на котленските възрожденци се помещават в интересна сграда в центъра на Котел. Сградата е открита през 1981 по случай честването на 1300 години от създаването на България. Пантеонът е изграден в памет на Георги Стойков Раковски. До днес посетителите на пантеона могат да видят мраморния саркофаг, в който са положени останките на великия революционер.
В музейната част се проследяват съдбите и делата на над 200 герои, родом от котленския край. Експозициите са подредени в четири зали - "Будители", "Просветители", "Бунтовници" и "Революционери".
В зала „Будители” е разказана историята на поп Стойко Владиславов, или както българите го познават - Софроний Врачански. Повече от 20 години поп Стойко обучава котленските ученици и посява в тях любовта към родината. В Котел той посреща Паисий Хилендарски, чиято “История славяноболгарская” преписва през 1765. В тази експозиция посетителите могат да видят купелче за водосвет, използвано от поп Стойко при служението му в храм “Св.Св. ап. Петър и Павел” в Котел, владишкият му жезъл, църковна утвар, икони, богослужебни книги и книги, посветени на килийната система на обучение. Освен негови фотографии, са поставени фотосите на негови внуци и правнуци - Стефан, Александър, Никола Конаки и Емануил Богориди.
Залата на просветителите е посветена на котленци, които са в основата на развитието на книжовното дело и новобългарското училище - като Неофит Бозвели, д-р Петър Берон - първият български учен-енциклопедист. В залата са изложени първото, третото и четвъртото издание на “Рибния буквар”. На това място се пази и ковчеже, в което е поместена стъкленица с балсамираното сърце на доктор Петър Берон.
Експозиция „Бунтовници” разкрива устрема на котленци за свобода. На това място можете да научите много истории и легенди, разкази и предания за чудните подвизи на жадуващите свобода котленци. Сред тях са историите за Алтънлъ Стоян войвода, Аршинко войвода, Иванчо Сивов, капитан Георги Мамарчев, капитан Васил Хадживълков и много други.
Четвърта зала – “Революционери”, е посветена на Георги Раковски. Показани са негови ръкописи, вестници, творби, лични вещи. Раковски умира на 21 октомври 1867 в Букурещ, погребан е на гробището Белу. На 2 юни 1885, костите му са пренесени в София и поставени в храма “Света Неделя”.
През 1942 останките на великия българин са пренесени в Котел, а от 1981 се съхраняват в пантеона.
По материали на bulgariainside.com
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
В музейната част се проследяват съдбите и делата на над 200 герои, родом от котленския край. Експозициите са подредени в четири зали - "Будители", "Просветители", "Бунтовници" и "Революционери".
В зала „Будители” е разказана историята на поп Стойко Владиславов, или както българите го познават - Софроний Врачански. Повече от 20 години поп Стойко обучава котленските ученици и посява в тях любовта към родината. В Котел той посреща Паисий Хилендарски, чиято “История славяноболгарская” преписва през 1765. В тази експозиция посетителите могат да видят купелче за водосвет, използвано от поп Стойко при служението му в храм “Св.Св. ап. Петър и Павел” в Котел, владишкият му жезъл, църковна утвар, икони, богослужебни книги и книги, посветени на килийната система на обучение. Освен негови фотографии, са поставени фотосите на негови внуци и правнуци - Стефан, Александър, Никола Конаки и Емануил Богориди.
Залата на просветителите е посветена на котленци, които са в основата на развитието на книжовното дело и новобългарското училище - като Неофит Бозвели, д-р Петър Берон - първият български учен-енциклопедист. В залата са изложени първото, третото и четвъртото издание на “Рибния буквар”. На това място се пази и ковчеже, в което е поместена стъкленица с балсамираното сърце на доктор Петър Берон.
Експозиция „Бунтовници” разкрива устрема на котленци за свобода. На това място можете да научите много истории и легенди, разкази и предания за чудните подвизи на жадуващите свобода котленци. Сред тях са историите за Алтънлъ Стоян войвода, Аршинко войвода, Иванчо Сивов, капитан Георги Мамарчев, капитан Васил Хадживълков и много други.
Четвърта зала – “Революционери”, е посветена на Георги Раковски. Показани са негови ръкописи, вестници, творби, лични вещи. Раковски умира на 21 октомври 1867 в Букурещ, погребан е на гробището Белу. На 2 юни 1885, костите му са пренесени в София и поставени в храма “Света Неделя”.
През 1942 останките на великия българин са пренесени в Котел, а от 1981 се съхраняват в пантеона.
По материали на bulgariainside.com
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
